Пак сам говоря


Пак сам говоря
И тук се побърквам
И по очите само се стича
Сълза черна и изгаряща

Пак сам говоря
Без спиране
И тук се побърквам
И се побърквам по теб

Може би стига ситния дъжд
Или скърцането по стълбите
Спомените, от които боли
И вечерите, които минават

Пак сам говоря
Без спиране
И тук се побърквам
И се побърквам по теб

Пак сам говоря
И по пътя вървя
И минаващите хора ме гледат
И се смея и говоря

Пак сам говоря
И тук се побърквам
И сядам отпред пред огледалото
Правя гримаси и се смея и се смея

Побърквам се, побърквам се, липсваш ми и се побърквам
Побърквам се и се губя, и губя разсъдъка си
И само сам говоря и болката я забравям
Обаче когато си те спомням се побърквам

В лудоста си се довършвам
И плача и се смея
И границите на логичното
Започвам да преминавам

Пак сам говоря
Чупя оглеалото
Не издържам да гледам
Че пак в сълзи се обливам

Пак сам говоря
И питам какво става
И себе си мразя
И след това отново се обичам

Пак сам говоря
И тук се побърквам
И се побърквам по теб
И се побърквам, и се смея и плача и се смея. 

ОБИЧАМ ТЕ!!!