Избягах и сгреших Избягах... от сянката на самотата и скрих се във прегръдките на непознат. Пречупих обичта през призмата на свободата и сгреших, криейки лицето си от този свят. Избягах... от проблемите и от лъжите и скрих очите си зад маска на щастливка. Превърнах аз във смях болката, горчивините и сгреших, показвайки на другите изкуствена усмивка. Избягах от страха... не исках да съм жалка, облякох себе си в костюм на непукист. Поисках да съм силна и безстрашна... поне за малко, и сгреших!!! Сега стоя, изправена пред себе си и с гордост заявявам на другите и на света, че съм сама, мога да обичам и не бягам от проблемите... И изпитвам страх като всички други същества!

ПО-ДОБРЕ КЪСНО, ОТКОЛКОТО НИКОГА!
МНОГО НЕДОРАЗУМЕНИЯ СИ ВНЕСЛА В ОТНОШЕНИЯТА СИ С ХОРАТА, КОИТО ИСКРЕНО ТЕ ОБИЧАТ, А ВЕРОЯТНО И ТЯХ СИ НАРАНИЛА.
ТОЗИ, КОЙТО ИСТИНСКИ ТЕ ОБИЧА, ВИНАГИ ЩЕ ТЕ РАЗБЕРЕ.

Всеки понякога наранява независимо дали е умишлено или не!Но не мисля че точно ти си човека,който трябва да ми държи едва ли не, сметка за това какво правя и т.н .... Вземи досаждай на други хора ....не ти е тук мястото!!!!!!!!!

абсолютно си права, Лени