Прости ми 

“Аз исках просто да те видя” 
Давид Овадия      

Извини ме!
Извини ме, че така те преследвам,
и непрестанно след тебе аз ходя,
че неслучайно “случайно те срещам”
противно на твоята воля.
Извини ме ако много досаждам
с присъствие близко до тебе,
след като каза ми ясно,
че искаш да бъдеш далече.
Аз моля, прост ми, че тайно,
понякога гледам те скришом.
Ти не искаш с мен да говориш,
а аз нахален отново,
със сто въпроса дотягам.
Ти не искаш за мене да чуеш,
а аз идвам отчаян
и искам от тебе усмивка.

Прости ми!
Извини ме защото,
когато аз идвам при теб,
и с мойто присъствие дразня,
когато със поглед досаждам,
когато съм ненужен, когат съм нахален
... тогава аз идвам без корист:
Аз искам само да видя
очите ти - толкоз вълшебни
и искам само да чуя,
гласът ти, със малко надежда,
която да топли сърцето,
като огън – до следваща среща.
Аз моля те прости!

ПРОСТИ, ЧЕ ТОЛКОЗ ТЕ ОБИЧАМ
И ВЪПРЕКИ ТОВА НЕ ТЕ РАЗБРАХ!

Лени : ... Какво ли става с хората? Последно време ми се струва че завиждащите и злобеещите са станали прекалено много ....

Ти за сетен път си права, Лени!
Завиждащште и злобеещите са станали твърде много.
Единственият начин е да не се взимат присърце. Трябва да ни е напълно достатъчно, че поне в любовта няма злоба и завист!!!