Две очи чужди към мен

Те ме гледат със приказен блясък,
те ме гледат нежни и топли,
в две очи светът се побира,
две очи - а хиляди вопли.

Стрелват ме мило от снимката твоя.
Две очи отдавна чужди към мен.
Гледат радостно от безмълвна хартия.
За кого ли дар е този поглед смутен?