За разликата между обичта и влюбването може доста да се спори. Всеки човек приема двата термина различно и никога не може да се докаже каква всъщност е разликата между тях. Но едно поне се знае - има чувства; мечти и незабравими моменти, които крепят и поддържат духа ни жив.
Според мен различното при тях съвсем не е маловажно. Обичта е за цял живот - обичта между деца и родители, а защо не и за един мъж и една жена. Все пак държа да отбележа, че обичта за цял живот е рядко срещано явление, поне по моите скромни убеждения. И тези хора, които се крепят години наред и се обичат, са щастливци. Какво по-хубаво от това да остарееш с любовта на живота си? Държа да отбележа, че когато обичаме, ние се примиряваме с недостатъците на любимия човек, а когато сме влюбени, просто си "затваряме очите". Това е една тънка, но значителна разлика между тях, която съвсем не е маловажна.
Влюбването се среща често. Предимно при по-младите хора. То може да се опише като тръпка, която се изпитва само когато си с любимия човек. Силно чувство, но не обич! То просто е привличане и известна привързаност към даден човек.
Влюбването никога не може да застане на нивото на обичта. То е временно, а обичта за цял живот.
Сега кажи, обичал ли си истински някого?
Вярно е, че то се наблюдава предимно при по-младите хора, които все още не са напълно ориентирани какъв тип човек биха искали да имат до себе си или когато настъпи някаква екстремна ситуация и тогава това е един вид бягство от действителността, което преминава след успокояване на обстановката. Обичта е вече резултат от установени виждания и разбирания за ценностната система на човека, който е до нас, затова е и постоянна. Разбира се, че взаимното привличане играе първостепенна, но не и единствена роля и при двата вида чувства.
Това е само моето виждане по въпроса, без претенции за компетентност.
