Прочетен: 1016 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2008 17:47
За теб сега съм минало може би, аз съм спомен някъде дълбоко в съзнанието ти... а преди бях в сърцето ти, или поне така си мисля...Сега сърцето ми кърви... то иска единствено и само теб, не признава нищо и никой друг... никой не е като теб...Опитвах се да не мисля, но всичко ми напомня за теб... когато вечер се разхождам, си спомням нашите разходки, когато погледна вечер към небето, си спомням как се взирахме в звездите и луната заедно... Как забравях за всичко в прегръдките ти, чувствах се защитен, истински желан... как виждах света през очите ти, наслаждавах се на гласа ти и се разбирахме дори само с поглед...Спомням си всичко свързано с теб, като че ли е сега... от първия път, когато те видях случайно, първата ни среща, когато откраднах първата ни целувка и всеки следващ ден, дори тези дни, когато не беше до мен и чувствах огромна пустота...Ти ме караше да се усмихвам искрено...Взиращ се в общите ни снимки, на които сме толкова щастливи... гореща сълза се стича по лицето ми и ми се иска да изкрещя на всички какво чувствам... Не мога да разбера какво става с мен, защо не мога да бъда щастлив, защо не мога да върна времето назад?! Означаваш страшно много за мен... и не ме е срам от чувствата ми... желанията ми...знам, че дори да не си признаеш, това писмо ще докосне сърцето ти... защото има едно нещо, което е най-важно и истинско, а това е истинската любов.